Айн Ранд
американска писателка и философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Айн Ранд (на английски: Ayn Rand), произношение /ˈaɪn ˈrænd/[2]), рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум (на руски език: Алиса Зиновьевна Розенбаум), е американски философ,[3] сценарист и романист[4] от руско-еврейски[5] произход.
Айн Ранд Ayn Rand | |
американска писателка и философ | |
1943 г. | |
Родена |
2 февруари 1905 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | САЩ |
Етнос | евреи[1] |
Религия | атеизъм |
Националност | Русия (1905 – 1922) СССР (1922 – 1931) САЩ (1931 – 1982) |
Учила в | Санктпетербургски държавен университет |
Философия | |
Школа | обективизъм |
Текстове | „Атлас изправи рамене“ |
Повлияна | Аристотел, Фредерик Бастиа, Виктор Юго, Лудвиг фон Мизес, Адам Смит |
Повлияла | Леонард Пейкоф, Майк Менцер, Тери Гудкайнд, Алън Грийнспан, Джими Уейлс, Робърт Хесен |
Семейство | |
Деца | 0 |
Подпис | |
Уебсайт | aynrand.org |
Айн Ранд в Общомедия |
Позната е по света със своята рационална философия, която тя нарича „обективизъм“ (Objectivism), близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство.[6] Пише множество философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: „Добродетелта на егоизма“ (The Virtue of Selfishness), „Капитализмът: непознатият идеал“ (Capitalism: The Unknown Ideal), „Романтическият манифест“ (The Romantic Manifesto), „Новото ляво: Антииндустриалната революция“ (The New Left: Anti-Industrial Revolution), „Философията: кому е нужна“ (Philosophy: Who Needs It) и „Гласът на разума“ (The Voice of Reason). Други нехудожествени произведения са „За новия интелектуалец“ (For the New Intellectual), „Въведение в обективистката епистемология“ (Introduction to Objectivist Epistemology) и „Изкуството на художествената литература“ (The Art of Fiction).[7]
Тя е автор и на романи като „Ние, живите“ (We the Living), „Химн“ (Anthem), „Изворът“ (The Fountainhead) и „Атлас изправи рамене“ (Atlas Shrugged).[7] Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното.[8]
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм“ – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Известни мислители като психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан[9] и М. Нортроп Бюхнер,[10] писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес[11] и основателят на Уикипедия Джими Уелс, споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.
Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиралия се емигрант“, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм“.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксистки и маоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и изнася лекции, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологически и философски дебати са интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.