Акира Куросава
японски режисьор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Акира Куросава (на японски: 黒澤明, по Система на Хепбърн: Kurosawa Akira) е японски кинорежисьор, продуцент, сценарист и монтажист, роден на 23 март 1910 г. в Токио и починал на 6 септември 1998 г. в същия град.
Акира Куросава 黒澤明 | |
японски режисьор | |
През 1953 година | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 септември 1998 г. (88 г.)
Токио, Япония |
Погребан | Камакура, Япония |
Националност | Япония |
Режисура | |
Активност | 1936 – 1993 г. |
Оскари | 1952 – „Рашомон“ (за „най-добър чуждоезичен филм“) 1976 – „Дерсу Узала“ (за „най-добър чуждоезичен филм“) 1989 – почетен „Оскар“ за цялостен принос |
Награди на БАФТА | 1981 – „Кагемуша“ (за „най-добра режисура“) 1987 – „Размирие“ (за „най-добър чуждоезичен филм“)[1] |
Семейство | |
Баща | Исаму Куросава |
Майка | Шима Куросава |
Съпруга | Йоко Ягучи (1945 – 1985) (нейната смърт) |
Деца | Кацуко Куросава Хисао Куросава |
Подпис | |
Уебсайт | |
Акира Куросава в Общомедия |
Куросава е най-известният японски кинематографист и един от най-влиятелните режисьори в света на киното. Чрез филма си от 1950 г. Рашомон той отваря вратите на японското кино, дотогава неизвестно на широката публика, към световната общественост. Творбите на Куросава са силно повлияни от западното кино и европейската литература, смесвайки успешно чуждите влияния на твореца с традиционната японска култура.
Завършва университета в Киото и Художествената академия в Токио.[2] Куросава опитва да се занимава с приложно изкуство, но изоставя рисуването заради киното.[3] Влиза във филмовата компания ФЛХ (бъдещите Тохо) през 1936 г., където става асистент-режисьор на Каджиро Ямамото.[2] По-късно Ямамото, когото Куросава счита за свой ментор, го въвежда в писането на сценарии.
От 1943 г. кинодеецът започва самостоятелна режисьорска кариера с дебютния си филм Санширо Сугата. Следващите години Куросава се нарежда сред най-надеждните творци от по-младото поколение японски кинорежисьори.[2] Младият кинотворец обрисува следвоенния период в Япония: разрухата, борбата между доброто и злото, отчаянието и надеждата.[3]
През 1950 г. той прави Рашомон, който печели наградите Златен лъв и Оскар, и прави режисьора световноизвестен. Следващите ленти на Куросава: Да се живее, Седемте самураи и Телохранител утвърждават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти.
След неуспешен опит за кариера в САЩ и провала на филма Додескаден, Куросава изпада в затруднения. Прави завръщане с лентите: Дерсу Узала, Кагемуша и Размирие. През 1989 г. получава награда Оскар за цялостен принос. Последният му период се характеризира с интензивна помощ от американски режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, признали огромното си влияние от японския кинодеец.
В своята продължала половин век кариера, Куросава режисира около 30 филма. Творчеството му може да се раздели на два големи цикъла: филми развиващи се във феодалния период на Япония (Рашомон, Седемте самурая, Кегемуша и Размирие) и филми на съвременни социални теми (Пияният ангел, Да се живее).[3] Режисьорът отделя голямо внимание и на екранизациите по класически театрални постановки и литературни произведения:[2] Идиот по едноименната творба на Достоевски, На дъното по пиесата на Максим Горки, Замъкът на паяците по Макбет на Уилям Шекспир и Червената брада по Шугоро Ямамото. Куросава често работи с отбран актьорски състав. Най-известните лица от неговите филми са актьорите Тоширо Мифуне и Такаши Шимура.
Отличителна черта на творбите на Куросава е дълбокият хуманизъм,[4] философското осмисляне на сюжета[2] и съчувствието към онеправданите, отритнатите и слабите. Режисьорът използва оригинални изразни средства[4] за да предаде една киноистория, като обръща внимание и на най-малкия детайл, било от поведението на хората или в природата.