Албанско въстание (1910)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Албанското въстание от 1910 г. е реакция на новата политика на централизация на младотурското османско правителство в Албания.[1] Това е първото от поредица големи въстания. Въстаниците са подкрепени от Кралство Сърбия.[2] Новите данъци, наложени в първите месеци на 1910 г., водят до това Иса Болетини да убеди албанските лидери, които вече са въвлечени във въстание от 1909 г., да опитат нов бунт срещу Османската империя. Албанските атаки срещу османците в Прищина и Феризово, убийството на османския командир в Ипек (дн. Печ) и блокирането на въстаниците на железопътната линия за Скопие при прохода Качаник водят до османска правителствена декларация за военно положение в района.
Албанско въстание | |||
Идриз Сефери, един от лидерите на бунта. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | май 1910 – юни 1910 | ||
Място | Косовски вилает | ||
Командири и лидери | |||
|
След две седмици ожесточени битки албанските сили се оттеглят в района на Дреница, докато османската армия завладява градовете Призрен и Якова (сега Дяково). Османците превземат Ипек на 1 юни 1910 г. и два месеца по-късно влизат в Шкодра. Репресиите срещу албанското население включват няколко бързи екзекуции и опожаряване на много села и имоти. Много училища са затворени, а публикации на албанската азбука, която e одобрена две години по-рано на Битолския конгрес, са обявени за незаконни. Журналисти и издатели са глобени или осъдени на смърт.