Алба (поезия)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Алба (от каталански – „изгрев“) е поджанр на провансалската, окситанската, каталанската и др. поетични традиции. Създатели на този жанр са провансалските трубадури.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Алба.
Албата описва копнежа на любовниците, прекарали нощта заедно, които трябва да се разделят пред страха да бъдат разобличени.
Често срещана фигура в този тип поезия е „гуайта“ (пазител) – приятел или приятелка, чиято функция е да предупреждава любовниците за часа на настъпване на раздялата. Любовниците често обвиняват пазителя в небрежност или в преждевременна намеса. Влюбените се страхуват не само от съпруга на дамата, но и от „лаузенжира“, ревнивия съперник.
Придружена от мелодия, албата развива три основни теми:
- раздялата на влюбените призори;
- пеенето на птичките и изгрева;
- намесата на пазителя, който пречи на всеки натрапник да се приближава и предупреждава влюбените, че със зората идва и момент за раздяла.