Алис Хайне
принцеса на Монако от 20 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Мери Алис Хайне или Мари Алис Ейн (на английски: Mary Alice Heine; на френски: Marie Alice Heine; * 10 февруари 1858, Ню Орлиънс, Луизиана, САЩ, † 22 декември 1925, Париж, Франция[1]) е херцогиня на Ришельо и след това принцеса на Монако чрез брака си с Албер I. Тя е първата американска принцеса на Монако. Първият ѝ съпруг е наследник на кардинал дьо Ришельо, а вторият – на кардинал Мазарини.
Алис Хайне | |
принцеса на Монако | |
Принцеса Алис през 1910 г. | |
Управление | 30 октомври 1889 – 26 юни 1922 |
---|---|
Наследила | Антоанета Жислен дьо Мерод |
Наследена от | Жислен Доманже |
Лични данни | |
Родена | 10 февруари 1858 г.
|
Починала | 22 декември 1925 г. (67 г.)
|
Погребана в | Гробище Пер Лашез, Париж |
Други титли | херцогиня на Ришельо |
Семейство | |
Династия | Хайне по рождение Грималди по брак |
Баща | Мишел Ейн |
Майка | Мари Амели Селест Милтенбергер |
Бракове | Арман Шапел дьо Жумияк Албер I |
Потомци | Мари Оде Жан Арман Одил Мари Огюста |
Герб | |
Алис Хайне в Общомедия |
В Монако Алис Хайне основава годишна художествена изложба и популяризира най-новата Опера на Монте Карло, превръщайки княжеството в отправна точка за света на изкуството. В Париж тя е чест посетител на известните салони на Бел Епок на Женевиев Алеви, където среща Сара Бернар, Оскар Уайлд и Марсел Пруст.[2] Марсел Пруст е вдъхновен от нея, за да създаде образа на Принцесата на Люксембург във „В търсене на изгубеното време“.[3]