Аркатура
From Wikipedia, the free encyclopedia
Аркатурата (на латински: arcatūra) е стенна декорация във вид на единична, или поредица от неголеми, глухи арки без реални отвори, опиращи се на добре очертани колонки, пиластри или конзоли.[1] Те нямат конструктивна функция, а само декоративна.[2] Могат да бъдат изработени както на вътрешна стена, така и на фасадата. Най-често това са слепи аркади, т.е. прилепени към стената, обикновено под корниза или като част от него.[1] В някои случаи аркатурата представлява пояс от такива слепи арки, които допълват колоните на кронщайна. Тя може да бъде разчленена или непрекъсната, като непрекъснатата образува аркатурен пояс или фриз.[3]
Обикновено аркатурата е обработена декоративно.[1] Формата ѝ може да бъде полукръгла, подковообразна, с повишен център или островърха.[3] Понякога, в редки случаи, между фасадната стена и аркатурата се оставя тясно, непроходимо пространство. Типична е за архитектурата на Мала Азия, Средновековна Европа, Античния Изток.[4] Тя е и характерен детайл при романския и готическия стил, както и във византийското, древноруското и арменското православно църковно строителство.[1] Често се използва при ризалити, или при частично, непълно издаване на фасадната стена. Особено характерна е за барока, при който стремежът е да се избягват плоските фасади.[4]