Бенедикт Арнолд
армейски офицер и търговец / From Wikipedia, the free encyclopedia
Бенедикт Арнолд (на английски: Benedict Arnold) е фармацевт и предприемач и един от най-изтъкнатите военни командири от времето на Войната за независимост на САЩ. Първоначално той се бие на страната на Континенталната армия, но по-късно застава на страната на Британската армия.
Бенедикт Арнолд | |
армейски офицер и търговец | |
Портрет от Томас Харт, 1776 | |
Звание | Генерал-майор Бригаден генерал |
---|---|
Години на служба | 1757 – 1781 |
Служи на | САЩ Великобритания |
Род войски | Колониална милиция Континентална армия Британска армия |
Битки/войни | Американска война за независимост |
Дата и място на раждане |
Норич, САЩ |
Дата и място на смърт | |
Погребан | Великобритания |
Подпис | |
Бенедикт Арнолд в Общомедия |
Джордж Вашингтон му има пълно доверие и го поставя начело на укрепленията в Уест Пойнт, Ню Йорк. Арнолд планира да предаде укрепленията на британските сили, но заговорът е осуетен през септември 1780 г. и той избягва при британците. Името му в САЩ бързо се превръща в олицетворение на измяната и предателството, тъй като повежда британската армия в битка срещу същите войници, които преди това е командвал.
Арнолд е роден в колонията Кънектикът и е търговец с кораби в Атлантическия океан, когато войната започва през 1775 г. Той се присъединява към нарастващата армия на Бостън и се отличава с интелигентността си и смелостта си. Участва в множество сражения и изиграва ключова роля в битката при Саратога през 1777 г., когато претърпява травма на крака, която преустановява бойната му кариера за няколко години.
Арнолд многократно твърди, че не е повишаван от Континенталния конгрес, докато други офицери получават заслугите за някои от неговите постижения. Конгресът, обаче, разследва сметките му и стига до заключението, че е задължен пред Конгреса, тъй като е заимствал много, за да поддържа разкошен начин на живот. Той поддържа контакт с лоялистите във Филаделфия и се жени за такава. Жена му се оказва близка приятелка с британския майор Джон Андре и поддържа контакт с него, когато той става ръководител на британската шпионска система в Ню Йорк. Много историци смятат, че тя допринася за смяната на страните на Арнолд. Британците обещават 20 000 лири за превземането на Уест Пойнт, който е голямо американско укрепление. Вашингтон се възхищава на Арнолд и му поверява командването на тази крепост през юли 1780 г. Планът крепостта да бъде предадена на британците е осуетен през септември същата година, когато милицията залавя Андре и намира у него документи, които разкриват заговора. Арнолд избягва, а Андре е обесен.
Като бригадирен генерал в британската армия, Арнолд получава еднократна сума от 6000 лири и 360 лири годишна пенсия.[1] Той предвожда британски нападения във Вирджиния. През зимата на 1782 г. той и жена му се местят да живеят в Лондон, къдет е добре приет от крал Джордж III.