Боспорско царство
антично царство / From Wikipedia, the free encyclopedia
Боспорското царство e историческа гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток (тогава известен като Кимерийски Босфор), образувано през V век пр.н.е. от гръцките колонии в северната част на Черноморието и по бреговете на Азовско море. Столица е Пантикапей. Известно още като царството на Кимерийския Боспор (на гръцки: Βασίλειο τοῦ Κιμμερικοῦ Βοσπόρου), то е първата наистина елинистическа държава, в смисъл, че смесеното население възприема гръцкия език и цивилизация под ръководството на консолидирана аристокрация. [1] При династията на Спартокидите, аристокрацията на царството възприема да се представя като архонти пред гръцките си поданици и като царе пред варварите, което някои историци смятат за уникално в древната история.[2] Боспорското царство е най-дълго оцелялата римска клиентска държава. През I и II век настъпва нов златен век на Боспорската държава. За кратко е включена като част от римската провинция Долна Мизия от 63 до 68 г. при император Нерон, преди да бъде възстановена като клиентско царство на Рим. В края на II век цар Савромат II нанася критично поражение на скитите и включва всички територии на Кримския полуостров в състава на своята държава.
Боспорско царство | |
437 пр.н.е. – 370 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Религия | |
Форма на управление | |
Боспорско царство в Общомедия |
Просперитетът на Боспорското царство се основава на износа на жито, риба и роби. В резултат на това то се превръща в икономически център на Черно море и често е наричано древното бижу на Черно море.[3] Печалбите от търговията поддържат класа, чието очевидно богатство все още се вижда от новооткрити археологически находки, изкопани, често незаконно, от множество гробници, известни като кургани. От някогашните процъфтяващи градове са останали архитектурни и скулптурни останки, докато курганите са източник на археологически находки – гръко-сарматски предмети, най-добрите образци от които се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург. Те включват златни изделия, вази, внесени от Атина, текстилни фрагменти и образци на изящна дървообработка с инкрустации, докато теракотените образци са груби. [4]