Български паспорт
From Wikipedia, the free encyclopedia
Българският паспорт, или както е наричан в миналото задграничен паспорт, е български личен документ за пътуване в чужбина, издаден на гражданин на България, който да служи за установяване на самоличността на лицето и доказателство за българското гражданство.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, проверка на превода, уикипедизиране на шаблоните. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Български паспорт | |
Предната корица на актуалния български биометричен паспорт | |
Дата на издаване | 29 март 2010 |
---|---|
Издаден | България |
Тип на документа | паспорт |
Предназначение | документ за самоличност |
Гражданство | българско |
Валидност | 5 години след придобиване за възрастни, 5 години за деца |
Български паспорт в Общомедия |
Всеки български гражданин е и гражданин на Европейския съюз. Министерството на вътрешните работи е отговорно за издаването и подновяването на паспортите. За пътуване в рамките на Европейския съюз, страните влизащи в Шенгенската зона и Общата зона за пътувания, както и в Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Сърбия, Република Северна Македония и Турция, българските граждани не са длъжни да носят паспорт, а могат да използват само своите национални лични карти. Паспортът дава право на притежателя му за помощ и закрила от българските и европейски дипломатически представителства и консулски служби в чужбина, като продължава да бъде собственост на Република България. Редовните български паспорти се издават на срок от 5 години (все още няма друга налична възможност за продължителност).