Джеймс Уат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Джеймс Уат [1] (на английски: James Watt) е шотландски инженер, механик и изобретател, чиито подобрения на парната машина полагат основата на съществените промени, които настъпват с Индустриалната революция както във Великобритания, така и в останалата част на света.
Джеймс Уат James Watt | |
шотландски инженер | |
Портрет от Хенри Хауърд | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Великобритания |
Националност | Шотландия |
Учил в | Глазгоуски университет |
Техника | |
Област | Машинно инженерство |
Работил в | Глазгоуски университет „Болтън и Уат“ „Джеймс Уат и Ко.“ |
Известен с | Парна машина с кондензатор Копирна машина |
Семейство | |
Подпис | |
Джеймс Уат в Общомедия |
Създател е на универсалната парна машина с двойно действие.[2] През 1774 г. той създава завършена и напълно работеща машина с двойно действие, но я патентова едва през 1784 г. Карл Маркс казва за него: „Великият гений на Уат се проявява в това, че в патента, който е получил, неговата парна машина е представена не като изобретение само за особени цели, но като универсален двигател за голямата промишленост“.[3] Уат значително усъвършенства достиженията на много от своите предшественици (добавя кондензатор, пропускане на парата в цилиндъра последователно от двете страни на буталото), които се оказват важни и се появяват навреме, за да може парната машина да стане двигател на промишлената революция.
Уат няма специално образование. Работи като майстор инструменталчик към Глазгоуския университет. Пътят му към световната слава започва с изпълнението на съвсем обикновена задача – ремонт на модел на машината на Нюкомен. Той установява, че принципът на който е създаден моделът, изразходва огромно количество енергия за повтарящото се охлаждане и след това затопляне на цилиндъра. Любопитно е, че до ефективно решение той достига по време на извънградска разходка. Тъй като парата е еластично тяло, разсъждава Уат, ако между цилиндъра и изпускателното устройство има връзка, парата ще проникне там. Именно там тя може да се кондензира, без да трябва да се охлажда цилиндърът. Така се ражда идеята за най-важния елемент на парната машина – отделен от работния цилиндър кондензатор. Уат започва да работи над свой модел, който днес след повече от 200 години може да се види в музея в Лондон.
На 9 януари 1769 г. получава патент за „начини за намаляване разхода на пара вследствие на това – на гориво в огневите машини“.[4] Благодарение на икономичността си парната машина на Джеймс Уат получава широко разпространение и изиграва огромна роля за прехода към машинно производство. Дълго време Джеймс Уат се опитва да комерсиализира своето изобретение, но среща значителни трудности. Едва през 1775 година след сътрудничество с Матю Болтън той достига успех и става заможен.
Той развива идеята за конска сила[5] и на негово име е наречена единицата за мощност – ват.[6]