Елизабет I
кралица на Англия и Ирландия от 1558 до 1603 г. / From Wikipedia, the free encyclopedia
Елизабет I (на английски: Elizabeth I; * 7 септември 1533; † 24 март 1603) е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „девствената кралица“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от Едуард VI, който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва лейди Джейн Грей според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица Мери. Джейн е обвинена в предателство и затворена в Тауър. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери.
- Тази статия е за кралицата на Англия. За кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия вижте Елизабет II.
Елизабет I Elizabeth I | |
кралица на Англия и Ирландия | |
Родена |
7 септември 1533 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Религия | англиканство |
Управление | |
Период | 17 ноември 1558 – 24 март 1603 г. |
Коронация | 15 януари 1559 г. |
Предшественик | Мария I Тюдор Филип II Испански |
Наследник | Джеймс I Стюарт |
Герб | |
Семейство | |
Род | Тюдор |
Баща | Хенри VIII |
Майка | Ан Болейн |
Братя/сестри | Мария I Тюдор Хенри Фицрой Едуард VI |
Съпруг | няма |
Деца | няма |
Подпис | |
Елизабет I в Общомедия |
Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица.[1] Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.
В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици.[2] Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам, но не казвам нищо“).[3] Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (Regnans in Excelsis, 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода (1585 – 1604) се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи.
Царуването на Елизабет е известно като Елизабетинска епоха. Периодът е известен с процъфтяването на английския ренесансов театър и литература, с творбите на Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и с морските пътешествия и завоевания на Френсис Дрейк. Някои историци описват Елизабет като избухлив и понякога нерешителен характер.[4] Към края на нейното царуване популярността ѝ намалява поради серия от икономически и военни затруднения. Във време на турбуленции и ограничена власт, когато монарсите на съседните страни също срещат множество вътрешни проблеми и заплахи за троновете си, Елизабет успява да оцелее. Нейното право върху трона е също поставено под заплаха от страна на братовчедка ѝ Мария Стюарт, която обаче е екзекутирана по заповед на Елизабет след дълги години в затвора. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.[2]