Зрял ренесанс
From Wikipedia, the free encyclopedia
В историята на изкуството под Зрял ренесанс (наричан още Висок ренесанс и Развит ренесанс) се разбира периодът на апогей на визуалните изкуства по времето на Италианския ренесанс. Традиционно за начало на Зрелия ренесанс се приемат 90-те години на XV век, когато Леонардо да Винчи създава „Тайната вечеря“ в Милано, а във Флоренция умира Лоренцо де Медичи. Край на периода поставя разграбването на Рим (1527 г.) от войските на Карл V. Терминът е използван за първи път в Германия (Hochrenaissance) в началото на XIX век и в основата му е „високият стил“ на картините и скулптурите, описани от Йохан Винкелман.[1] През последните 20 години употребата на термина е критикувана в академичните среди поради прекаленото опростяване на артистичното развитие, като се игнорира историческия контекст, а фокусът се поставя само върху няколко емблематични творби.