Източна Прусия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Източна Прусия (на немски: Ostpreußen; на полски: Prusy Wschodnie; на литовски: Rytų Prūsija; на руски: Восточная Пруссия) е провинция на Кралство Прусия от 1773 до 1829 г. и отново от 1878 г. (като кралството е част от Германската империя от 1871 г.). След Първата световна война тя влиза в състава на Свободната държава Прусия, част от Ваймарската република, до 1945 г. Столицата ѝ е Кьонигсберг (днес Калининград). Източна Прусия е основната част на региона Прусия по югоизточното балтийско крайбрежие.[1]
Източна Прусия Ostpreußen | |
— провинция на Кралство Прусия (до 1918 г.) — | |
1772 – 1829 1878 – 1945 | |
Източна Прусия в рамките на Кралство Прусия към 1878 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Кьонигсберг |
Официален език | |
История | |
Основаване | 31 януари 1773 г. |
Пруска провинция | 3 декември 1829 г. |
Възстановяване на провинция | 1 април 1878 г. |
Съветска окупация | 1945 г. |
Площ | |
Общо (1905) | 36 993 km2 |
Население | |
По оценка от 1905 | 2 025 741 |
| |
Днес част от | Литва Полша Русия |
Източна Прусия в Общомедия |
Площта ѝ е 36 993 km2, а населението към 1905 г. – 2 025 741 жители.
Още древните гърци, описвайки народите от района, посочват, че на тази територия живеят балтийските народи естии и готи.
Източна Прусия за пръв път се споменава в трактатите на латинските учени от ранното средновековие през 9 век. Прусите са западнобалтийски народ, който губи самобитния си стар език при завладяването си от Германия през 1700 г. А другите диалекти в страната били забравени още през 1400 – 1600 г. Самите пруси никога не се наричали пруси, а самби, по името на полуостров Самбия, където живеели. А страната си наричали Улмигания (Островно царство), понеже считали страната си за остров, тъй като била оградена от запад от Балтика, а от изток от реките Преголя и Дейма.
Територията на Източна Прусия е историческо ядро, около което се формира изпърво Тевтонския орден, прераснал от теократично в светско формирование – херцогство Прусия. След прогласяването на 18 януари 1801 г. на новата държава кралство Прусия, от историческата област, ведно с Ермланд, се формира пруската провинция Източна Прусия. Като историческа провинция на Прусия, преди обединението на Германия, е почетен член на Северногерманския съюз, като се счита за житницата (на немски: Kornkammer) на Германия.
Територията ѝ обхваща днешната руска Калининградска област, която е единственият анклав, част от Руската Федерация, както и части от днешните Литва и Полша. Територията на историческата област е десетилетия наред под опеката на Тевтонския орден, заедно със своя най-голям град, своеобразна столица и административен център – Кьонигсберг, който е и главно пристанище на образуваната от Тевтонския орден – държава. По-късно образуваното херцогство Прусия е под опеката, а и присъдружно на Полското и Великото литовско кралство.
Източна Прусия е най-отдалеченото на изток място, където преди векове се е говорил немски език. Местният диалект е познат под името пруски език. Източна Прусия е от огромно значение при и за създаването на Германската империя, и неслучайно кралят на Прусия, който традиционно се коронова в Кьонигсбергския замък, е и германски император. Също така местоположението на областта има значение и за германското влияние в Северна и Източна Европа, и най-вече в Балтика, където е изградена столицата на Руската империя от Петър Велики. Дори и днес в Калининград, който е част от Русия, все още има хора, които са потомци на заселилите се тук преди векове немци, и говорят немски език като майчин.
Две трети от територията на Източна Прусия в съответствие с решенията на Потсдамската конференция се предадени на Литва и Полша, а останалата една трета, с историческия ѝ център Кьонигсберг, са включени в състава на СССР след края на Втората световна война. Германското население е изселено малко преди края на войната.