Книга на пророк Осия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Книга на пророк Осия е книга от Танаха и християнската Библия. Според традиционния ред на Библията, Осия е първата книга от 12-те книги на малките пророци. Това е последната книга от Невиим – втората основна част от еврейския Танах. В християнския Стар Завет тази част е разделена на 12 отделни книги – по една за всеки пророк.
Книга на пророк Осия | |
הוֹשֵׁעַ | |
Създаден | около 760–720 г. пр.н.е. |
---|---|
Поредица | Стар завет |
Предходна | Книга на пророк Даниила |
Следваща | Книга на пророк Иоиля |
Книга на пророк Осия в Общомедия |
Развиваща се около падането на Северното кралство на Израел, Книгата на Осия осъжда почитането на Богове, различни от Яхве (Богът на Израел), като метафорично сравнява изоставянето на Яхве от Израел с жена, която е невярна на съпруга си. Според повествованието на книгата връзката между Осия и неговата невярна съпруга Гомер е сравнима с връзката между Яхве и неговия невярващ народ Израел. Евентуалното помирение на Осия и Гомер се третира като обнадеждаваща метафора за евентуално помирение между Яхве и Израел.
Създадена около 760–720 г. пр.н. е. това е една от най-старите книги на еврейската Библия, предшестваща окончателните рецензии на пълната Тора (Петокнижието).[1] Осия е източникът на фразата „сейте вятъра“, която преминава в обичайна употреба на английски и други езици.