Кокандско ханство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кокандското ханство (на персийски: خانات خوقند; на узбекски: Qo'qon Xonligi) е историческа държава, която съществува в Централна Азия в периода 1709 – 1876 година, на територията на днешен Киргизстан, Източен Узбекистан и Таджикистан и Югоизточен Казахстан.
Quick Facts Континент, Столица ...
Кокандско ханство | |
1709 – 1876 | |
Кокандското ханство към 1850 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Коканд |
Официален език | узбекски, персийски език |
Религия | сунитски ислям |
Форма на управление | монархия |
1709 – 1721 | Шахрух Бий |
1875 – 1876 | Наср ад-Бин Абдул Карин |
Площ | |
220 000 km² | |
Население | |
Преброяване | над 1 000 000 |
| |
Днес част от | Узбекистан Киргизстан Таджикистан Казахстан |
Кокандско ханство в Общомедия |
Close
В рамките на 18 век киргизите се борят с нарастващата мощ на Кокандското ханство и претърпяват редица загуби между 1845 и 1873 година, което ги принуждава да търсят защита от Руската империя.[1] Русия завладява Кокандското ханство в 1876 година.