Линейни кораби тип „Бисмарк“
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бисмарк (на немски: Bismarck) са серия германски линейни кораби от Втората световна война. Всичко от проекта са построени два кораба – „Бисмарк“ и „Тирпиц“. Най-мощните линкори и най-големите бойни кораби, построени в Германия[1].
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 49 минути. |
Линейни кораби тип „Бисмарк“ Bismarck-Klasse | |
ТТХ и идентификационните параметри на линкора „Тирпиц“, издадени от отдела за Военноморско разузнаване на Военноморското министерство на САЩ | |
Флаг | Нацистка Германия |
---|---|
Клас и тип | Линейни кораби от типа „Бисмарк“ |
Производител | Blohm + Voss в Хамбург и др., Нацистка Германия. |
Служба | |
Поръчан | 16 ноември 1935 г. |
Заложен | 1 юли 1936 г. |
Спуснат на вода | 14 февруари 1939 г. |
Влиза в строй | 24 август 1940 г. |
Изведен от експлоатация | потопени |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 41 700 t (стандартна) 50 300 t (пълна) За „Тирпиц“: 42 900 t (стандартна) 52 600 t (пълна) |
Дължина | 241,5 m (по КВЛ) 251,0 m (максимална) За „Тирпиц“: 241,72 m (по КВЛ) 253,6 m (максимална) |
Ширина | 36 m (по КВЛ) |
Газене | 8,6 – 10,6 m (при пълна водоизместимост) |
Броня | главен пояс: 170 – 320 mm; горен пояс: 145 mm; траверси: 220 – 145 mm; палуба: 50 – 120 mm; барбети: 220 – 340 mm; кули ГК: 130 -360 mm; кули СК: 40 – 100 mm; бойна рубка: 220 – 350 mm; противоторпедна преграда: 45 mm[1] |
Задвижване | 3 парни турбини Blohm & Voss; 12 парни водотръбни котли Wagner ; 3 гребни винта; 138 000 к.с. (проектна) |
Скорост | 29 възела (54 km/h) |
Далечина на плаване | 8525 („Бисмарк“), 8870 („Тирпиц“) морски мили при 19 възела ход |
Екипаж | 2092 – 2608 души |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x2 380 mm; 6x2 150 mm; Зенитна артилерия: 8x2 105 mm (LC/37[1] на „Тирпиц“) 8x2 37 mm; 12x1 20 mm (16x1[2] на „Тирпиц“) |
Самолети | 2 катапултa, 4 хидросамолета |
Линейни кораби тип „Бисмарк“ в Общомедия |
Построени са в нарушение на лимита за водоизместимост на Вашингтонското съглашение – водоизместимостта на корабите надминава лимита с 6000 т. Имат необикновено голяма маса на бронята. Схемата на защитата им се отличава от схемата „всичко или нищо“, използвана при линкорите на другите страни, и фактически се явява развитие на схемата на брониране на линкорите от типа „Шарнхорст“ с по-голяма площ на брониране на борда и явно преобладаване на вертикалната броня над хоризонталната. Въоръжението им също е необичайно. Вместо три- и четириоръдейните кули, използвани за икономия на водоизместимост от линкорите на другите страни, линкорите от този тип носят четири двуоръдейни кули с 380-мм оръдия.
„Бисмарк“ потъва през 1941 г. при първия си боен поход, преди това потопявайки в сражението в Датския пролив британския линеен крайцер „Худ“. „Тирпиц“ през цялата си бойна служба се намира в Норвегия, участвайки в охраната на крайбрежието и лов на арктически конвои. За неговата неутрализация са проведени няколко операции на Кралския флот и Кралските ВВС, в резултат на които през 1944 г. е потопен със свръхтежките бомби „Толбой“ в норвежкия Тромсьо.