Маркграфство Монферат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Маркграфство Монферат (на италиански: Marchesato del Monferrato) е стара италианска държава, основана през XI век, когато Алерамическата марка, дотогава управлявана съвместно от всички потомци на рицаря Алерам, е разделена между маркграфовете на Монферат и тези на Савона. Управлявано е от династиите Алерамичи ди Монферато, Палеолози и Гонзага. На маркграфството е сложен край през 1574 г., когато то, включено във владенията на Гонзага, е издигнато до херцогство.
Маркграфство Монферат Marchesato del Monferrato | |
967 – 1574 | |
Континент | Западна Европа |
---|---|
Столица | Казале |
Официален език | латински |
Неофициален език | лигурски, пиемонтски |
Религия | Католицизъм |
Форма на управление | |
Династия | Алерамичи, Палеолози, Гонзага |
маркграф | |
967 – 991 | Алерам Монфератски (1-ви) |
1550 – 1574 | Гулиелмо Гонзага (посл.) |
История | Средновековие, Модерна епоха |
Площ | |
2750 km² | |
Валута | кавалот, дукат, тестон |
|
Напълно нередовната териториална география на тази държава и липсата както на голяма градска столица, така и на съответен църковен район, който да потвърждава нейната идентичност, свидетелстват за това как тя произлиза от феодалната логика на Ранното средновековие, въпреки че е оцеляла през цялата епохата на комуните и съжителствайки с прочутите италиански ренесансови господари.
Територията на маркграфството се разполага на 2750 km² от север на юг между Приморските Алпи и река По и има две отделни части: северна, между сегашните провинции Верчели, Алесандрия, Торино и Павия и южна, между провинциите Александрия, Савона, Асти и Кунео.
Негова столица от 1434 г. е Казале Монферато. Преди това негови столици са били Монкалво, Кивасо, Трино, Очимиано и Понтестура.
През 961 г. граф Алерам Монфератски (Аледрам) получава от тъст си крал Беренгар II новосъздаденото Маркграфство Западна Лигурия (Marca Liguria Occidentale или Marca Aleramica) с Верчели, Монферат, Чева, Акви Терме чак до брега на Средиземно море – между Онеглия и Албенга.
Карл Велики поставя графове за управление на Монферат, които през 967 г. са издигнати на маркграфове от император Ото I Велики.
Владетелската фамилия Алерамичи взема активно участие в кръстоносните походи и дава редица монарси в завоюваните страни, между тях двама сина и един внук на маркграф Вилхелм V:
- Конрад Монфератски e за кратко крал на Йерусалим († 1192)
- Бонифаций I Монфератски основава Солунско кралство († 1207)
- Балдуин V Монфератски става крал на Йерусалим като Балдуин V († 1186)
Чрез наследство маркграфството попада през XIV век у Палеолозите, а през 1533 г. у Гонзага. С Войната за мантуанското наследство (1628 – 1631) една част от маркграфството отива към Савойците, a остатъкът е разпределен през 1703 г., когато император Леополд I отнема собствеността от Гонзага.