Микропроцесор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Микропроцесорът е централен процесор, в който всички или повечето от математическите и логически операции се изпълняват от една-единствена[1] или най-много от няколко интегрални схеми[2].
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: преструктуриране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Съвременните технологии в микроелектрониката позволяват всички необходими електрически вериги да бъдат интегрирани на един или няколко чипа, като при това производственият процес е напълно автоматизиран и позволява производството на голям брой изделия на приемлива цена. С това нараства и надеждността им на работа, тъй като чувствително се намалява вероятността от дефект в електрическите връзки. Всъщност броят на елементарните логически елементи в един съвременен процесор е такъв, че неговото реализиране с дискретни такива е невъзможно както заради споменатия проблем с надеждността така и заради критичното закъснение и съответно фазово изкривяване на тактовите и данновите сигнали по свързващите отделните компоненти и блокове шини.
Използването на микропроцесори позволява и да се създават разнообразни електронни устройства въз основа на един тип микропроцесор, като се използват едни и същи програмни средства за създаване на фамилия управляващи програми. Това предопределя висока серийност и ниска цена на микропроцесорите, както и ниска стойност за разработка на софтуер, а в резултат – бърза разработка и невисока цена на изделията.
Развитието на технологиите за проектиране и производство на интегрални схеми води до създаването на все по-сложни и по-производителни микропроцесори. Съотношението между сложност, цена и време се описва от емпиричния Закон на Мур, според който сложността на интегралните схеми се удвоява на всеки 2 години, със същия темп растат общите производствени разходи за фабриките, а цената на единичните компоненти намалява.[3]