Пирон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Пирон или гвоздей[1] е крепежен елемент – в съвремието (20.-21. век) обикновено с цилиндрична форма, като единият му край е заострен, а другият най-често има по-широка глава.
- Тази статия е за крепежния елемент. За древногръцкия философ вижте Пирон от Елида.
Масово използваните пирони са изготвени от нисковъглеродна мека стомана, но за специални цели се използват и пирони от неръждаема стомана, месинг, алуминий и други материали.[2]
Заковаването с пирон обикновено става с помощта на чук или на специален пистолет, действащ със сгъстен въздух[3] или малки заряди експлозив. Пиронът свързва елементите чрез триене по направление на оста си и чрез якостта си на срязване, напречно на оста си. Понякога върхът на пироните се изкривява, за да предотврати изваждане, което се постига и с коване под наклон. Когато се свързват дървени елементи по този начин, майсторите „подбиват“ върха на пирона, за да не се предизвика появата на пукнатини в конструкцията. В други случаи, за да се извади по-лесно пиронът при нужда (постижимо обикновено с помощта на клещи), се извива горната му част или той не се забива докрай.
Клинци се наричат гвоздеите за коване на конски подкови,[4] като при тях е запазена традиционната форма.