Протести в САЩ (2020)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Масова вълна протести и безредици обхваща САЩ по повод убийството на Джордж Флойд, което се случва на 25 май 2020 г. в Минеаполис.
Протести в САЩ (2020) | |
Протести в Минеаполис от 28 май | |
Място | САЩ (спорадични протести в много други държави) |
---|---|
Дата | 26 май 2020 г. – 2 май 2023 |
Причини | смъртта на Джордж Флойд, полицейска бруталност, расизъм срещу малцинствата |
Начини за протест | протести, гражданско неподчинение, палежи, демонстрации, плячкосване, имуществени вреди |
Жертви | 30+ |
Резултат | 14000+ арестувани |
Протести в САЩ (2020) в Общомедия |
Първите протести в резултат на събитието започват на 26 май в Минеаполис като първоначално са мирни, но по-късно през деня се стига до безредици като са изпочупени прозорци на полицейско управление, подпалени са 2 магазина, а много други са разбити и потрошени.[1] Полицията се налага да използва сълзотворен газ и гумени куршуми. Много от протестиращите носят надписи, на които пише „Не мога да дишам“ и скандират тези думи, изразявайки несъгласие с полицейския произвол спрямо чернокожите в САЩ.
Протести се провеждат и в много други части на страната като продължават с дни и към 2 юни вече са арестувани над 9300 участници[2][3], а загиналите са 13. В повечето големи градове също се стига до безредици, палежи, плячкосване и потрошаване на частни бизнеси. Американският президент Доналд Тръмп обявява, че ще се обърне към армията на страната ако безредиците не престанат и окуражава полицията да не отстъпва пред актовете на неподчинение и да покаже твърдост.
Протестите бързо обхващат цялата държава, а в знак на солидарност се провеждат такива и в много други части на света, сред които Окланд, Берлин, Бризбейн, Калгари, Копенхаген, Лондон, Монреал, Париж, Пърт, Рио де Жанейро, Сидни, Тел Авив, Торонто, Ванкувър, Атина, Солун и София. Често това се случва пред американските посолства в отделните страни. Безредици обхващат и Париж поради смъртен случай на местен чернокож.
Протестите в Сиатъл довеждат до обособяването на автономна зона от 6 градски пресечки наречена „Capitol Hill Autonomous Zone“ или „CHAZ“. Това се случва на 8 юни като полицейското управление в района е изоставено.[4] Кметицата на Сиатъл – Джени Дъркан одобрява активистите и определя района по-скоро като парти зона.[5] В противовес на това американския президент Доналд Тръмп нарича окупаторите „грозни анархисти“ и призовава зоната да бъде върната на града по най-бързия възможен начин или в противен случай ще се намеси той.[6] Зоната просъществува почти един месец, като полицията се намесва на 1 юли и премахва загражденията.
Протестите се асоциират и с масово вандализиране или премахване на статуи на исторически личности и монументи, определяни като расистки. Това се случва предимно в САЩ, но и в други страни като Великобритания, Белгия и Нова Зеландия. Сред вандализираните статуи са такива на Христофор Колумб, Ейбрахам Линкълн и Джеферсън Дейвис.