Разпадане на Съветския съюз
From Wikipedia, the free encyclopedia
Разпадането на СССР е процесът на дезинтеграция в икономиката, социалната структура, обществената и политическата сфера на СССР, който довежда до прекратяване на неговото съществуване, оповестено официално на 26 декември 1991, с декларация на Върховния съвет на СССР,[1] признаваща независимостта на съюзните републики и създаването на Общността на независимите държави (ОНД), макар че пет от страните я ратифицират по-късно или не я ратифицират. Предният ден президентът Михаил Горбачов, който е осми поред и последен ръководител на СССР, подава оставка и отстъпва правомощията си (включително контрола над ядрения арсенал) на президента на Русия Борис Елцин. Вечерта в 19:32 ч. знамето на СССР на Кремъл е свалено и е издигнато дореволюционното национално знаме на Русия.
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете, като добавите информация, подкрепена с източници. |
В предшестващия период от август до декември всички отделни републики, включително Русия, напускат съюза. В седмицата преди официалното прекратяване 11 републики – всички, с изключение на прибалтийските републики и Грузия – подписват Алматинската декларация за основаване на ОНД и деклариране на разпада на СССР.[2][3] Разпадът на СССР предвестява края на Студената война. Революциите от 1989 в Източна Европа и краят на СССР прекратяват десетилетията на враждебни действия между НАТО и Варшавския договор, основна черта на Студената война.
Някои от бившите съветски републики запазват тесни връзки с Русия и сформират многостранни организации за икономическо и друго сътрудничество като Евразийската икономическа общност, Съюзната държава на Русия и Беларус, Евразийския митнически съюз и Евразийския икономически съюз. Някои стават членки на НАТО и Европейския съюз или имат желание за това, за да укрепят независимостта си от Русия.