Религиозни войни във Франция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Религиозни или хугенотски войни се наричат серия от граждански войни между католици и протестанти (хугеноти), които раздират Франция при управлението на последните крале от династията Валоа между 1562 и 1598 г.[1] Освен религиозния сблъсък, войните са и борба между различни влиятелни аристократични фамилии за контрол над престола и в край сметка за наследството на угасващата кралска династия.
Религиозни войни във Франция | |||
Европейски религиозни войни | |||
Клането през Вартоломеевата нощ, литография от очевидеца Франсоа Дюбоа | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | март 1562 – април 1598 г. | ||
Място | Кралство Франция | ||
Резултат | Възкачването на престола на Анри Наварски; Подписване на Нантския едикт | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Религиозни войни във Франция в Общомедия |
Начело на хугенотите са Бурбоните (принц Конде, Анри Наварски) и адмирал Колини, а католиците се предвождат от кралицата-майка Катерина де Медичи и могъщите херцози Гиз. Върху събитията във Франция се опитват да влияят от съседните страни – Англия (Елизабет I), Обединените нидерландски провинции, германските протестантски принцове и швейцарците поддържат хугенотите, а Испания (Филип ІІ), папата и Савоя – католиците. Войните приключват с възкачването на престола на Анри Наварски и с подписването на Нантския едикт (1598), признаващ правото на протестантите във Франция да изповядват свободно религиозните си убеждения.