Тадеуш Косцюшко
полски и американски военен и политически деец / From Wikipedia, the free encyclopedia
Тадеуш Косцюшко[1], с рождено име А̀нджей Тадѐуш Бонавенту̀ра Кошчу̀шко, герб Рох III (на полски: Andrzej Tadeusz Bonawentura Kościuszko) е полски и американски военен и политически деец, който е считан за национален герой на Полша, Беларус[2] и САЩ, почетен гражданин на Франция. Участва активно в борбите на Жечпосполита срещу Русия и Прусия и на американска страна в Американската война за независимост. Като върховен главнокомандващ на полските национални въоръжени сили той ръководи Косцюшкото въстание през 1794 г.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Косцюшко.
Тадеуш Косцюшко Tadeusz Kościuszko | |
полско-американски военен и политик | |
Роден |
12 февруари 1746 г.
Меречовшчизна, Жечпосполита |
---|---|
Починал | 15 октомври 1817 г. (71 г.)
|
Погребан | Краков, Полша |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор генерал-лейтенант |
Години | 1765 – 1794 |
Битки | Американска война за независимост Полско-руска война (1792) Косцюшкото въстание |
Семейство | |
Подпис | |
Тадеуш Косцюшко в Общомедия |
Косцюшко е роден февруари 1746 г. в Полско-литовската държава, в селце, което днес се намира в Беларус. На 20 години завършва Корпуса на кадетите във Варшава, но след избухването на гражданска война, включваща Барската конфедерация през 1768 г., Косцюшко се мести във Франция в 1769 г., за да продължи обучението си. Връща се в Полша през 1774 г., две години след първото ѝ разделяне, и заема позицията на преподавател в дома на Юзеф Сосновски. След опита на Косцюшко да избяга с дъщерята на работодателя си, бива жестоко пребит от васалите на баща ѝ и се завръща във Франция. През 1776 г. се премества в Северна Америка, където взема участие във Войната за независимост като полковник в Континенталната армия. Изтъкнат военен архитект, той проектира и ръководи конструкцията на най-съвременните укрепления, включително тези в Уест пойнт, Ню Йорк. През 1783 г. в знак на признание на услугите му, Континенталният конгрес го издига в бригаден генерал.
Завръщайки се в Полша през 1784 г., Косцюшко е произведен в чин генерал-майор в армията на Полско-литовската държава през 1789 г. Две години след като Полско-руската война от 1792 г. свършва с Второто разделяне на Полша, той организира въстание срещу Русия през март 1794 г. Руските власти го залавят в битката при Мацейовице през октомври същата година. Поражението на Косцюшкото въстание води до Третото разделяне на Полша през 1795 г., което слага край на независимото съществуване на Полша за 123 години. През 1796 г., след смъртта на царица Екатерина Велика, Косцюшко е помилван от нейния наследник – цар Павел I, след което емигрира в Съединените щати. Близък приятел на Томас Джеферсън, с когото той споделя идеалите за човешките права, Косцюшко пише завещанието си през 1798 г., посвещавайки го на образованието и освобождението на американските роби. В крайна сметка се завръща в Европа и живее в Швейцария до смъртта си през 1817 г. Изпълнението на завещанието му по-късно се оказва трудно и средствата така и не са използвани по предназначение.