Хал Сафлени (хипогей)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хипогеят Хал Сафлени (на малтийски: Ħal Saflieni) е подземна свещена структура в Малта, издълбана и оформена в епохата на неолита, датирана във фазата Сафлен от 3300 – 3000 г. пр.н.е.
Хал Сафлени | |
Главната зала | |
Местоположение | |
---|---|
35.87, 14.506389 | |
Страна | Малта |
Място | град Паола |
Археология | |
Вид | некропол / светилище / храм |
Период | IV хилядолетие пр. Хр. |
Култура | Неолит |
Сайт | heritagemalta.org/hal-saflieni-hypogeum/ |
Хал Сафлени в Общомедия |
Хипогея Хал Сафлени | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Ħal Saflieni Hypogeum |
---|---|
Регион | Европа |
Местоположение | Малта |
Тип | културно |
Критерии | iii |
Вписване | 1980 (4-та сесия) |
Хипогея Хал Сафлени в Общомедия |
Намира се в градчето Паола на остров Малта. Често е обозначавана просто като Хипогей (на малтийски: Ipoġew), което буквално означава подземен – заемка от гръцки. Хипогеят е служел като светилище и некропол. На място са открити останките от скелети на над 7000 индивида, при някои от които са регистрирани изненадващи анатомични черти – наличие на долихокефализъм при някои от черепите положени в камерите на подземието. Обектът е добре документиран от археолози и е сред най-добре запазените образци на Малтийската неолитна култура, към която принадлежи и културата на строителите на мегалитните храмове на острова, сред които Хаджар Им, Скобра, Джгантия, Таршин, Тал Кади, Буджиба, Мджар и Мнайдра.
Хипогеят Хал Сафлени е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство. Скално-изсечената архитектура на Хипогея е идентифицирана като архитектура в негатив, тя се разглежда като уникално умишлено архитектурно решение целящо да пресъздаде праисторически храмов комплекс, умишлено изваян с черти, отразяващи надземните мегалитни храмове на Малтийския архипелаг.[1][2]