Хиванско ханство
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хиванското ханство (на персийски: خانات خیوه; на узбекски: Xiva xonligi, Хива хонлиги, خیوه خانلیگ) е историческа узбекска[1] държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740 – 1746. Хановете са наследници по бащина линия на Шайбан, петия син на Джучи и внук на Чингис хан. Намира се в плодородните полета в долното течение на Аму Даря, южно от Аралско море, със столица град Хива. Държавата се управлява от тюркизиран клон на монголското племе Хонгиради, което идва от Астрахан. Покрива територията на днешен западен Узбекистан, югозападен Казахстан и голяма част от Туркменистан до пристигането на руснаците във втората половина на XIX век.
Хиванско ханство خانات خیوه خیوه خانلیگی | |
— абсолютна монархия — | |
1511 – 1920 | |
Ханството около 1600 | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Хива |
Официален език | персийски узбекски |
Религия | ислям |
Форма на управление | абсолютна монархия персийски протекторат (1740 – 1747) руски протекторат (1873 – 1917) |
Хан | |
1511 – 1518 | Илбарс I (първи) |
1918 – 1920 | Саид Абдула (последен) |
История | |
Създаване | 1511 |
Кунградската династия | 1804 |
Руски протекторат | 12.8.1873 |
Саид Абдула абдикира | 2.2.1920 |
Площ | |
Общо (1911) | 67 521 km2 |
Население | |
Преброяване | 550 000 |
| |
Днес част от | Казахстан Туркменистан Узбекистан |
Хиванско ханство в Общомедия |
През 1873 Хиванското ханство бива значително смалено по размер и става руски протекторат. След Октомврийската революция в Русия, в Хива също избухва революция, и през 1920 ханството е заменено от Хорезмийската народна съветска република. През 1924 районът е официално включен в състава на Съветския съюз и днес в по-голямата си част представлява Каракалпакстан и Хорезъмска област в Узбекистан.