Хондрит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хондритите (недиференцирани метеорити) са вид каменни метеорити, които не са били модифицирани нито чрез топене, нито чрез диференциране на родителското тяло. Те са най-разпространените измежду всички метеорити, паднали на Земята. От всички намерени метеорити между 85,7% и 86,2% са хондрити.[1] Смята се, че са се образували едновременно с вътрешните планети или малко преди тях и запазват космическия прах от първоначалния протопланетарен диск.[2] Тяхното проучване предоставя важна информация за разбиране на произхода и възрастта на Слънчевата система, синтеза на органични съединения, произхода на живота и наличието на вода на Земята.[3] Терминът хондрит е предложен от германския минералог Густав Розе през 1864 г. при съставянето на каталог на метеоритите в Берлинския университет.[4]
Хондритите обикновено се определят като каменни метеорити, формирани почти едновременно със Слънцето. Характерно за тях е, че съдържат малки сферични или елиптични образувания с размер 1 – 2 мм, наречени хондрули или хондри. Те съставляват между 20% и 80% от обема на хондрита.[5] Главните съставни части на хондритите са хондрулите и матрица, изградена от силно сгъстен космически прах. Тъй като при някои от тях хондрули въобще липсват, по-правилно е да се приеме, че хондритите са метеорити, които имат подобен на Слънцето състав, без силно летливите елементи като водород и хелий, и произхождат от астероиди или комети, които не са претърпели топене или планетна диференциация.[1][5]
В световните колекции има над 27 000 хондрита от общо 38 000 броя за всички открити метеорити.[2] Най-големият отделен хондрит, откриван някога има тегло 1770 кг и е бил част от Дзилинския метеоритен дъжд от 1976 г., наблюдаван в Североизточен Китай. Паданията на хондрити варират от единични камъни до метеоритни дъждове, състоящи се от хиляди отделни бройки, както при метеоритния дъжд в Холбрук през 1912 г., където в Северна Аризона падат около 14 000 каменни метеорита.[6]