Хондрули
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хондрулите (хондри) (на гръцки: Χόνδρος – зърно) са малки, сферични или заоблени образувания, които значително се различават едни от други по цвят, размер и вид. Те са основният структурен елемент на голяма част от метеоритите.[1] За първи път хондрулите са описани от британския минералог Хенри Клифтън Сорби през 1877 г. Той предполага, че те може би са „капчици огнен дъжд“, които по някакъв начин са се кондензирали от облака от газ и прах, образувал Слънчевата система.[2]
Хондрулите са образувани почти едновременно със Слънцето от бързо втвърдени капчици разтопен феромагнезиев силикатен материал, обикновено оливин и пироксен.[3] Разсеяни са по цялата маса на метеорита и имат различна големина – от микроскопични зрънца до големината на едри грахови зърна. Те са един от най-старите твърди материали в Слънчевата система, първична материя, която е останала почти непроменена за последните 4,5 милиарда години.[3]
Досега хондрурли не са били откри нито в земните скали, нито на други места по Земята. Затова те се смятат за образувания, присъщи само на метеоритите, и се приемат като един от признаците на каменните метеорити. Хондрулите се откриват в каменните метеорити от клас Хондрити, които носят тяхното име и представляват около 86 % от всички каменни метеорити, които падат на Земята.[4]