Юлий Непот
From Wikipedia, the free encyclopedia
Юлий Непот (на латински: Julius Nepos) е един от последните императори на Западната римска империя, управлявал от 474 до 475 г. (номинално до 480 г.).
Юлий Непот | |
западноримски император | |
Монета с изображение на Юлий Непот | |
Управление | юни 474- август 475 /до 480 в изгнание |
---|---|
Наследил | Глицерий |
Наследник | Ромул Августул |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Семейство | |
Баща | Непоциан (генерал) |
Юлий Непот в Общомедия |
Непот е син на Непоциан, главнокомандващия войската (magister militum) при император Майориан; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот наследява управлението на далматинското крайбрежие. Женен е за една от племенниците на източния император Лъв I Тракиец, откъдето дошъл и прякора му Непот („племенник“).
През 473 г. получава титлата „patricius“. Вероятно още през пролетта на 474 г. e издигнат за Цезар от източния император Лъв II и Зенон в Равена притив слабия западен император Глицерий. След неговото смъкване той получава на 24 юни в Рим титлата Август („Augustus“).