Юлий Цезар
римски политик и военачалник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar;[11] 13 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. – 15 март 44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.
- Цезар пренасочва насам. За други значения вижте Цезар (пояснение).
- Гай Юлий Цезар пренасочва насам. За други значения вижте Гай Юлий Цезар (пояснение).
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Юлий Цезар.
Юлий Цезар GAIVS IVLIVS CAESAR | |
римски политик и военачалник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Храм на Цезар, Рим, Италия |
Религия | Религия в Древен Рим |
Управление | |
Период | октомври 49 пр.н.е. – 15 март 44 пр.н.е. |
Предшественик | Луций Корнелий Сула (като диктатор на Римската република) |
Наследник | Октавиан Август (като римски император) |
Други титли | Caesar Divi Filius Augustus |
Семейство | |
Род | Юлии Цезари, Юлиево-Клавдиева династия |
Баща | Гай Юлий Цезар Старши[1][2][3] |
Майка | Аврелия Кота[1][2][4] |
Братя/сестри | Юлия Цезарис[2][5] |
Съпруга | Корнелия Цина (84 пр.н.е. – 68 пр.н.е.)[1][2][6] Помпея (67 пр.н.е. – 61 пр.н.е.)[2][7] Калпурния Пизония (59 пр.н.е. – 44 пр.н.е.)[1][2][8] |
Партньор | Сервилия Цепиона[9] Клеопатра VII Аксия Тертула Муция Терция Косуция Лолия (съпруга на Авъл Габиний) Семпрония Помпония Клодия Никомед IV Филопатор |
Деца | Юлия[1][2][10] Цезарион[1] Октавиан Август[1] |
Уебсайт | |
Юлий Цезар в Общомедия |
Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на Първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.
След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на Мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената.