Водороден показател
From Wikipedia, the free encyclopedia
Водородният показател pH (на български е прието да се произнася като пе ха) е измерител за киселинността или алкалността на даден воден разтвор. Представлява отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията С на водородните катиони (H+), изразена в молове на литър:
Чрез концентрацията на H+ се определя химичният характер на даден разтвор.[1]