Парников ефект
From Wikipedia, the free encyclopedia
Парниковият ефект е процес, чрез който преминаването на лъчите на слънцето през атмосферата на планетата, затопля земната повърхност до температура над тази, която би била без наличие на тази атмосфера. При него се наблюдава повишена температура на ниските слоеве на атмосферата в сравнение с топлинното излъчване на планетата. Без този ефект средната температура би била около -18 °C (255,15 K) вместо сегашната 15 °C (288,15 K). Това би направило съществуването на вода в течна форма почти невъзможно (освен около вулканите), което би лишило Земята от океани в течно състояние, а те са основна предпоставка за възникването и разнообразието на живота. Парниковият ефект се обуславя от различната прозрачност на атмосферата във видимата и инфрачервената област. Повечето газове не поглъщат в диапазона 400 – 1500 nm, а в микровълновия диапазон, тоест атмосферата става непрозрачна там, с по-голяма оптична плътност и служи като топлоизолатор. Парниковият ефект е естествено явление, но човешката дейност му повлиява с многото отделящи се въглероден диоксид (от ауспусите на автомобили, автобуси, комини на заводи, топлоелектрически централи), азотен трифлуорид (NF3), перфлуоровъглерод (PFC), серен хексафлуорид (SF6), хидрофлуоровъглерод (HFC) и др. Това може да доведе до повишаване на средната температура на повърхността на Земята. Затова се говори за естествен и антропогенен парников ефект.