Период на застой
From Wikipedia, the free encyclopedia
Период на застой, наричан още Период на стагнация, Брежневска стагнация или Епоха на застой (на руски: Пери́од засто́я, Эпо́ха засто́я) е период на икономическа, политическа и социална стагнация в Съветския съюз, която започва в началото на 70-те години при управлението на Леонид Брежнев (1964 – 1982) и продължава до идването на Михаил Горбачов.
Периодът на застой или епоха на застой е един вид политическо клише, използвано за обозначаване на период от историята на СССР, който обхваща повече от две десетилетия на така наречения „развит социализъм“ – от момента на идването на власт на Л. Брежнев (1964 г.) до XXVII конгрес на КПСС (февруари 1986 г.) и още по-точно - до Януарския пленум от 1987 г., след който в СССР започват пълномащабни реформи във всички сфери на обществото.
Историци и икономисти спорят коя точно е причината за застоя. Някои от тях смятат, че той се крие в недостатъците на плановата икономика, докато други смятат, че липсата на реформи и големите военни разходи водят страната до стагнация. Повечето икономисти са на мнение, че стагнацията в СССР започва в началото на 70-те, но има и такива, които твърдят, че тя започва много по-рано – в началото на 60-те години на 20 век.
След смъртта си Брежнев е критикуван за това, че не е направил достатъчно, за да се справи с икономическата криза. По време на неговото управление не се случват големи икономически реформи. Други опити за съживяване на икономиката са считани за прекалено радикални и са отхвърлени.
След смъртта на Брежнев през ноември 1982 г. на власт идва Юри Андропов. По време на своето кратко управление той прави плахи опити за реформи. Андропов умира през февруари 1984 г. и е наследен от Константин Черненко, но дори и той не успява да се справи с икономическата криза в страната.