Римски цифри
From Wikipedia, the free encyclopedia
Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Поради своята непрактичност в днешно време тази система намира твърде ограничено приложение приложение някои области, предимно за номериране на еднотипни обекти.
Естествените числа се записват чрез римските цифри с помощта на повтарянето им, подчинено на определени правила. Тази система се появява около 500 г. пр.н.е. у етруските.
Римските цифри са следните:
- I = 1 (едно)
- IV = 4 (четири)
- V = 5 (пет)
- IX = 9 (девет)
- X = 10 (десет)
- L = 50 (петдесет)
- C = 100 (сто) / лат. centum
- D = 500 (петстотин) / произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1000
- M = 1000 (хиляда) / лат. mille, или се е използвала гръцката буква Φ.
- Забележка: цифрата 0 не съществува.
Системата, използвана в Античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:
- Символите се изписват и четат от ляво надясно.
- Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с равна или по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
- Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
- Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядите, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
- Символ, представляващ стойност 10x, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10x+1. Така например M може да бъде предшестван от D и C, но не и от I, V, X или L.