Стилус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Стѝлусът, също стило̀, е писец (пръчка) от тръстика, по-късно и от други материали (кост, метал), с помощта на който клинописите се издрасквали („пишели“) върху плочки от влажна глина. Стилусът е дълъг около 20 cm и има един остър край. Другият му край бил удебелен и закръглен, за да се поправя написаното. Нанесените символи имат формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета. Оттук идва и съвременното наименование „клинопис“. Стилусът е използван от началото на 3000 пр.н.е. в Месопотамия, където като писмен материал започва да се използва глината (тя там се е срещала навсякъде в големи количества).
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Стилусът широко се използвал в античността, както и в Средните векове. Заостреният край на стилуса се използвал за нанасяне (надраскване) на текста по восъчни плочки (дъсчици или плочки от друг материал, покрити с тънък слой восък).
От „стилуса“, чието име (в значението „писец“) започва да се употребява и като обозначение на „начина на писане“, се получава съвременната дума „стил“ („литературен стил“, „художествен стил“ и т.н.).