Съпротива (Втора световна война)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съпротивата през Втората световна война е наименование за организираното по страни движение, включително с въоръжени сили, срещу Силите на Оста (Тристранния пакт – военния блок начело с Нацистка Германия).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Съпротива.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Подпомагана е от Съюзниците – антинацисткия военен блок, особено от основните воюващи страни в Европа: СССР (включително чрез Коминтерна) и Великобритания (управлявана тогава от правителство на Уинстън Чърчил). Помагащите държави се стремят да влияят и направляват съпротивата в общ и свой интерес.
Развива се главно в окупираните страни, но също и в държавите от Пакта. Спонтанно възникналата по места съпротива се обединява по страни, подкрепяна е от опозиционни политически партии. Извършват се атентати срещу видни дейци на окупационните и съглашателските местни власти, саботира се производството за фронта, взривяват се обекти от военната и транспортната инфраструктура. В райони със защитни релефни условия (планински, гористи, блатисти местности) се организират изнесени партизански формирования.
Движението придобива особено голям размах на територията на Полша, Югославия (най-вече в Босна и Херцеговина) и окупираните западни и южни пояси от европейската част на Съветския съюз (предимно в Беларус и Украйна). Имат значителен принос за саботирането на германските окупационни власти и за освобождаването на своите земи при настъплението на Червената армия и нейните съюзници.
Френската съпротива създава свои големи формирования в слабо контролирания от окупатори Френски Алжир, откъдето навлизат във Франция и заедно с настъпващите Съюзници на Западния фронт освобождава страната. Италианската съпротивата подобно заедно със Съюзниците настъпва, изкарва Италия (най-важния съюзник на Германия) от Пакта и я освобождава от фашизма.
Съпротивата в другите страни също допринася много за тяхното освобождаване от нацистките сили – предимно в страни с големи партизански формирования (Словакия, България, Гърция), по-малко в страни с малки единици (като бойни групи).
Силите на Съпротивата при победата във войната завземат властта по места и страни. Реорганизирани партизански формирования от някои страни (като България) учстват в по-нататъшните бойни действие срещу държавите от Пакта. Военни и политически дейци на Съпротивата участват в държавното и местното управление в своите страни непосредствено след войната.
Сред най-известните в света отделни актове на Съпротивата е атентатът срещу Райнхард Хайдрих в Прага на 27 май 1942 година.
Международен ден на Съпротивата е 10 април.