Авария на АЕЦ Фукушима I
Ядрена авария в Япония / From Wikipedia, the free encyclopedia
Аварията в АЕЦ Фукушима I (на японски: 福島第一原子力発電所事故) е радиационна авария от седма, най-високата степен по международната скала за ядрените събития, възникнала в АЕЦ Фукушима I в префектура Фукушима, Япония. Това е най-сериозният ядрен инцидент след Чернобилската авария от 26 април 1986 г.[1] Електроцентралата, собственост на Токийската електрическа компания (Tokyo Electric Power Company, TEPCO, ТЕПКО), разполага с 6 енергоблока с кипящи реактори.
Авария на АЕЦ Фукушима I | |
Изображение от 16 март 2011 г. на четирите повредени енергоблока. | |
Информация | |
---|---|
Дата | 11 март 2011 (2011-03-11) |
Час | 14:46 |
Местоположение | Окума, Фукушима, Япония |
Координати | 37°25′12″ с. ш. 141°01′58″ и. д.37.42° с. ш. 141.032778° и. д.37.42, 141.032778 |
Ранени | 16 ранени от водородни взривове 2 души с вероятни радиационни изгаряния |
Обявени смъртни случаи | 1 смъртен случай от рак вследствие радиационно облъчване |
Авария на АЕЦ Фукушима I в Общомедия |
Аварията е породена от земетресението и последвалото го цунами, ударило Япония на 11 март 2011 г.[2] При засичането на труса, работещите реактори автоматично спират процеса на ядрено делене в ядрата си. Поради спирането на реакторите и други проблеми с електроснабдителната мрежа, електрозахранването към реакторите спира и аварийните дизелгенератори се задействат автоматично. Те задвижват помпите, които циркулират охлаждаща вода през ядрата на реакторите с цел отвеждане навън топлината на ядрен разпад, който продължава дори и след спиране на ядреното делене.[3] Земетресението поражда 14-метрово цунами, което преминава над морската дига на електроцентралата, наводнява зоните около блоковете от 1 до 4 и изкарва от строя аварийните генератори.[4] Последвалата загуба на охлаждане на реакторите води до три случая на разтапяне на активните им зони, три водородни взрива и изпускане на радиоактивно замърсяване в блокове 1, 2 и 3 между 12 и 15 март. Басейнът с отработено ядрено гориво на 4 блок повишава температурата си на 15 март, но не кипи достатъчно дълго, за да оголи горивото.[5]
В дните след аварията, радиацията, изпусната в атмосферата, принуждава правителството на страната да обявява все по-голяма зона за евакуация около електроцентралата, която накрая достига 20-километров радиус.[6] Около 154 000 жители са евакуирани от населените места около централата, поради повишаването на околната йонизираща радиация.[7]
Голямо количество вода, замърсена с радиоактивни изотопи, се изпуска в Тихия океан по време на и след бедствието. Оценено е, че около 18 000 терабекерела радиоактивен цезий-137 са изпуснати в океана по време на аварията, а към 2013 г. около 30 гигабекерела цезий-137 все още се носят из водите.[8] Впоследствие са построени нови стени по брега, които да спрат потока от замърсена вода към океана.[9]
Докато все още съществуват противоречия относно въздействието на бедствието върху здравето, доклад от 2014 г. на Световната здравна организация и Научния комитет на ООН за въздействието на атомната радиация[10] споменава, че не се очаква увеличаване на спонтанните аборти, мъртвородените или физическите и психическите разстройства при бебетата, родени след инцидента.[11] Текущите работи по изчистването на замърсяването от засегнатите райони и електроцентралата се очаква да продължат 30 – 40 години по оценка на ръководството на централата.[12][13][14]