Алесандро Блазети
италиански режисьор / From Wikipedia, the free encyclopedia
Алесандро Блазети (на италиански: Alessandro Blasetti; 3 юли 1900, Рим, Италия – 1 февруари 1987, пак там) е италиански филмов режисьор,[1] сценарист, монтажист и филмов критик, сред най-известните и значими на своето време, дотолкова, че може да бъде определен като „баща-основател на съвременното италианско кино“.[2]
Алесандро Блазети Alessandro Blasetti | |
италиански режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1 февруари 1987 г. (86 г.)
Рим, Италия |
Погребан | Кампо Верано, Италия |
Националност | Италия |
Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
Режисура | |
Активност | 1917–1981 |
Семейство | |
Уебсайт | |
Алесандро Блазети в Общомедия |
Смятан е заедно с Марио Камерини за най-великия италиански режисьор на фашисткото пропагандно кино, чийто апологет е и в няколко случая: „Слънце“ (1929) – неговият дебютен филм е епично възвеличаване на възстановяването на режима и Бенито Мусолини го харесва много, а „Стара гвардия“ (1935) е възхвала на похода към Рим.
През петте десетилетия на своята дейност той успешно се измерва в най-разнообразни жанрове, от исторически епос до сантиментална комедия, като буквално измисля нови като фентъзито „Желязната корона“ (1941), епизодичния филм „Други времена – Дзабалдоне n. 1“ (1952), секси репортажа с „Европа през нощта“ (1958), и е сред първите филмови режисьори, които се налагат в телевизията.
Той беше голям новатор и е първият в Италия, който експериментира със звука с „Възкресение“ (1930) и с цвета с „Лов на лисица в Римската провинция“ (1938), отива до границите на позволеното, предлагайки първата гола сцена на италианското кино в „Желязната корона“ (1941) и в „Вечерята на насмешките“ (1942), лансира нови автори като Пиетро Джерми и звездната двойка София Лорен-Марчело Мастрояни в „Жалко, че е кучка“ (1954), и възражда като брилянтен актьор Виторио Де Сика в „Други времена“ (1951), след неореалистичния му успех.