Антонин Пий
From Wikipedia, the free encyclopedia
Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (на латински: Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар. „Петима добри императори“.
Антонин Пий | |
15-и император на Римската империя | |
Скулптурен портрет на Антонин Пий в Глиптотеката, Мюнхен | |
Управление | 11 юли 138 – 7 март 161 г. |
---|---|
Наследил | Адриан |
Наследник | Марк Аврелий и Луций Вер |
Лични данни | |
Роден | 19 септември, 86 г.
|
Починал |
Лориум, Италия |
Погребан в | Мавзолей на Адриан (Рим) |
Пълно име | Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август Пий |
Семейство | |
Династия | Нерво-Антонинова |
Баща | Тит Аврелий Фулв (биологичен) Адриан (осиновява го на 25 февруари 138 г.) |
Майка | Ария Фадила |
Брак | Фаустина Стара |
Потомци | Фаустина Млада (биологична) Марк Аврелий и Луций Вер (осиновени) |
Антонин Пий в Общомедия |
Наследник на благородническата фамилия Аврелии, с корени в галския град Немаус (Ним), Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Азия и Сирия, достига консулство през 120 г., ставайки доверено лице на император Адриан, когото впоследствие наследява. Антонин получава от Сената прозвището Пий („благочестив“) заради предаността му Адриан, който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите.
Придържа се към относително мирна и насочена към подобряване на положението на простолюдието политика. Той поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство. В културно-идеологически аспект Антонин изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите.
На Марсово поле в Рим е издигната паметна колона в чест на военните му победи. Друга забележителна постройка от времето на Антонин е храмът мавзолей на Антонин и Фаустина (първоначално посветен посмъртно само на жена му Фаустина Стара).
През март месец 161 г. Антонин се разболява от треска и на 7 март умира. Причислен е към обожествените императори. Неговото управление става модел за подражание на следващите владетели, някои от които приемат името Антонин в знак на почит към него и добавят титлата Пий (Pius) към официалните си звания.