Афазия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Афазията представлява езиково нарушение – загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда език и/или да се разбира чужда реч.[1]
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Афазия | |
Области на лявото полукълбо, които могат да доведат до афазия, когато са увредени | |
Специалност | Неврология, Психиатрия |
---|---|
Лечение | логопедична терапия |
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | F80.1{{{2}}}, F80.2{{{2}}}, R47.0{{{2}}} |
МКБ-9 | 315.31, 315.32, 784.3, 438.11 |
База данни DiseasesDB | 4024 |
База данни MedlinePlus | 003204 |
База данни eMedicine | neuro/437 |
Мед. рубрики MeSH | D001037 |
Афазия в Общомедия |
Причинява се от специфично мозъчно увреждане, най-често в езиковите центрове на мозъка (зона на Брока на името на откривателя ѝ Пол Брока и зона на Вернике на името на Карл Вернике), които са локализирани в лявото мозъчно полукълбо, макар че съществуват твърдения, според които при малка част от хората част от езиковите функции се осъществяват и от дясната полусфера. Увреждането на тези езикови структури може да бъде причинено от инсулт или от травматични увреждания на мозъка. Афазията също може да се развие и постепенно при туморни образувания в мозъка. В зависимост от областта и обема на увредата някои от афатиците например биха могли да са способни да говорят, но не и да пишат или обратно, или да разбират добре чужда реч, но самите те да се затрудняват да се изкажат. Нарушението може да се прояви и в различни нарушения на способностите за четене, писане или разбиране.
Афазията може да е съпроводена с различни речеви разстройства, като дизартрия или апраксия, които също са резултат от увреждането на мозъка.
Когато мозъчното поражение настъпи при малки деца е възможно мозъкът да се преустрои, използвайки различни области за говорна продукция и да възстанови нарушената функция. В това отношение мозъкът при възрастните индивиди е чувствително по-малко „пластичен“.
Съществуват много инструменти и методики за диагностика на афазията, при които в различна степен се обхващат основните компоненти на езика и комуникацията.