Берлинско въстание от 17 юни 1953 година
From Wikipedia, the free encyclopedia
Берлинското въстание от 17 юни 1953 г. е взрив от недоволство на граждани на Германската демократична република (ГДР), изразено с протести, стачки и демонстрации срещу политиката на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) (доминираща в управляващата коалиция) и правителството.
Берлинско въстание | |||
Студена война | |||
Съветски тежък танк ИС-2 в Лайпциг, 17 юни 1953 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 16 юни – 17 юни 1953 г. | ||
Място | Източна Германия | ||
Резултат | • Потискане на въстанието • Победа на правителството | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Берлинско въстание от 17 юни 1953 година в Общомедия |
В основата си събитията от 17 юни 1953 година са икономически искания на работниците в Източен Берлин и в цялата страна, които прерастват в политическа стачка. По мащабите си се оценява като народно въстание (Volksaufstand in der DDR) или въстание на работниците (Arbeiteraufstand). Този акт на недоволство и отправените от него политически послания е популярен и под наименованието Берлинско въстание.
До 1990-те тези вълнения не са предмет на изучаване от съветските историци и съветската историография.[1] В официалната наука при упражняван идеологически контрол този конфликт, потушен с участието на тежко въоръжени съветски военни части, се определя като фашистки акт. В постсъветската руска историография още не е създадено определение за събитията от средата на 1953 г.[2] За разлика от западните си колеги, за случилото се в ГДР и съветското участие там руските историци основно ползват политически евфемизъм, като народното вълнение наричат „Събития в ГДР от 17 юни 1953 година“.[3]