Битка при Никопол
From Wikipedia, the free encyclopedia
43.705833, 24.895833
- За битката от Руско-турската война вижте Битка при Никопол (1877).
Битка при Никопол | |||
Кръстоносни походи и Османски войни в Европа | |||
Автор на картината е французинът Себастен Мамеро (1430 / 1440 – 1490). | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 25 септември 1396 г. | ||
Място | Никопол, България | ||
Резултат | Решителна османска победа | ||
Страни в конфликта | |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
43.705833, 24.895833 | |||
Битка при Никопол в Общомедия |
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г. близо до Никопол, България, по време на кръстоносен поход за спасяване на Видинското царство, Константинопол и Византийската империя от турците, под командването на крал Сигизмунд фон Люксембург. Битката се води в резултат на призива на папа Бонифаций IX през 1394 г. за кръстоносен поход против турците, настъпващи в Европа. Това е предпоследният голям кръстоносен поход (наричан понякога Никополски) (последният е Варненският кръстоносен поход от 1443 – 1444 г.). Битката е ожесточена и започва с кавалерийска атака на тежковъоръжените френски рицари под командването на Жан дьо Невер, станал известен като Жан Безстрашни. Завършва с поражение на кръстоносците след появата на сръбските рицари, които се бият на страната на турците. Поражението на силите, изпратени срещу турците от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България, Тевтонския орден и ордена на рицарите на Св. Йоан, е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство и угасва последните европейски надежди за спасяването на Константинопол от турците.