Бонсай
From Wikipedia, the free encyclopedia
Бонсай (на японски: 盆栽 – „нещо по-романтично“) е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти (както и мъх, но той е второстепенен елемент), които се срещат естествено в природата (има бонсаи по на 300 години).
Това китайско изкуство произлиза от едно по-древно, наричано „penjing“ (което в същността си е идентично с бонсай).
Груби рисунки на бонсай, датиращи отпреди 4 хилядолетия, са открити в древноегипетски гробници. Впоследствие са забелязани кервани, пренасящи дървета в различни съдове из цяла Азия. Дърветата са били източници на съставки, използвани по медицински предназначения от лечители, пътуващи с керваните, както и от хора в населените места, през които е преминавал керванът.
Съвременното изкуство бонсай води началото си от Китай и е отпреди повече от 2 века; там то е било наричано пензай и е било изписвано по един и същи начин на ханзийски и канджийски правопис (ханзи е по-старото китайско йероглифско писмо, а канджи е по-опростено като начин на изрисуване на знаците; канджи е произлязло от ханзи).
Пренесено е до Япония от императорски посланичества до Тан (7 – 9 век). През периода Камакура penjing, който е пазил обичаи от Хейския период, започва да се изрисува на някои картинни свитъци и документи. През периода Муромахи penjing се развива в различни посоки на японски. Точно както японска градина, той придобива изкуството на „Wabi-sabi“ (незавършена, несъвършена, мимолетна красота) като сърцевина. Въпреки това бонсай все още се радва на вниманието на хората от йерархията в периода, за разлика от епохата Едо, в която е станало достъпно за много Даймьо (най-заможните феодални владетели), самураи, търговци, граждани и други.
Често е изнасяно представлението „Бонсай“. Освен това бонсайската саксия също става популярна. Всеки даймьо назначава самостоятелен иконом за глинените съдове, отговарящ за съответен бонсай. Източници твърдят, че по това време изкуството започва да се нарича по този начин. Много бонсаи са рисувани на японското изкуство Укийо-е („образи от люлеещия се свят“).