Борис Джонсън
британски политик / From Wikipedia, the free encyclopedia
Алигзандър Борис де Пфефел Джонсън, по-известен като Борис Джонсън (на английски: Alexander Boris de Pfeffel Johnson), роден на 19 юни 1964 г., е британски политик и журналист, член на Консервативната партия, кмет на Лондон от 2008 до 2016 г., член на Камарата на общините (2001 – 2008, 2015—), министър на външните работи от 13 юли 2016 г. в първия и втория кабинет на Тереза Мей. На 24 юли 2019 г. е избран от консерваторите за министър-председател на Великобритания след подадената от Тереза Мей оставка през месец май същата година. На 7 юли 2022 г. подава оставка като лидер на Консервативната партия и министър-председател на Великобритания.[3]
Борис Джонсън Boris Johnson | |
британски политик | |
Роден | Александър Борис де Пфефел Джонсон
|
---|---|
Религия | англиканство[1][2] |
Националност | Великобритания САЩ (до 2016 г.) |
Учил в | Итън Колидж Бейлиъл Колидж |
Политика | |
Партия | Консервативна партия |
77-и министър-председател на Великобритания | |
24 юли 2019 – 6 септември 2022 | |
Лидер на Консервативната партия | |
23 юли 2019 – 6 септември 2022 | |
2-и кмет на Лондон | |
4 май 2008 – 9 май 2016 | |
Член на Парламента | |
9 юни 2001 – 4 юни 2008 | |
Семейство | |
Съпруга | Алегра Мостин-Оуен (1987 – 1993) Марина Уилър (1993 – 2020) Кери Саймъндс (2021 –) |
Деца | 8 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Борис Джонсън в Общомедия |
След оставката на Тръс през октомври 2022 г., Джонсън иска подкрепа, за да се кандидатира в последващите избори за ръководство на консерваторите и изглежда на второ място сред депутатите, но скоро обявява, че няма да участва. Той остава в Камарата на общините на задната скамейка.
Джонсън е противоречива фигура в британската политика. Поддръжниците му го хвалят като хумористичен, остроумен и забавен, с привлекателност, простираща се извън традиционните гласоподаватели на Консервативната партия. Обратно, критиците му го обвиняват в лъжа, елитаризъм, кронизъм и фанатизъм. Политическите позиции на Джонсън понякога са описвани като следващи консерватизма на една нация, а коментаторите характеризират политическия му стил като опортюнистичен, популистки, или прагматичен.