Вечна замръзналост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вечна замръзналост (също трайно замръзнала земя) е най-горната част на земната кора на местата, където температурата ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 °C.[1] В англоезичната литература понятието се среща като permafrost (срещано и на български като пермафрост), в руската като вечная мерзлота, което е въведено през 1927 г. от съветския изследовател М. И. Сумгин.
Площта на вечната замръзналост е около 35 милиона km². Разпространена е в северните части на Америка (Аляска, Канада), Европа, Азия, островите в Северния ледовит океан[2]. Вечна замръзналост се среща и под вода, в континенталните шелфове на континентите около Северния ледовит океан, части от които са били суша по време на последния ледников период.[3] Възможно е да се открие вечна замръзналост и в по-малките географски ширини, но на по-висока надморска височина. През 2009 г. в планината Килиманджаро, близо до екватора е открита вечна замръзналост.[4] В зоната на трайно замръзналата земя подземните води са замръзнали, а дълбочината на замръзналата кора понякога е над 1500 m.[1]
Вечната замръзналост заема около 24% от земната суша в северното полукълбо и съдържа 0,022% от общото количество вода. Значителна част от нея е следствие от последния ледников период, като в днешно време бавно се топи.[1] Към 2100 г. ще бъде 4 пъти по-малка на площ от сега.
Строежите върху вечната замръзналост са предизвикателство. Например, при строежа на панелни блокове в Сибир блокът се изгражда до гол панел и се оставя да стои няколко години. Ако не почне да потъва, се довършва, ако ли не, се търси ново място. Предизвикателство е и строежът на Чингхай-тибетската железница върху такива земи.
В недрата ѝ са намирани дори цели запазени мамути.
През 2012 г. руски учени отглеждат растения от вида Silene stenophylla, покълнали от семена, замръзнали преди повече от 30 000 години, извадени от 38-метрова дълбочина.
Изследванията на вечната замръзналост водят началото си от руски пионери в Сибир през 17 – 18 век.