Военна история на Румъния
From Wikipedia, the free encyclopedia
Румъния и предшестващите я държави са въвлечени във военни конфликти вече над 2500 години. Бойните полета са на територията на днешна Румъния, на Балканския полуостров, Източна Европа.
По време на Античността територията на днешна Румъния е населявана от даки, които воюват с нашественици (персийци, македони, келти и римляни). В края на краищата Царство Дакия е покорено от Римската империя през 106 г. и голяма част от територията му става римска провинция. С упадъка на Римската империя Дакия е изоставена поради натиска на свободните даки и готите.
1000 години територията на страната е на пътя на великите преселения на народите и става обект на нападения на придвижващите се на запад номадски племена (готи, хуни, гепиди, авари, славяни, прабългари, маджари, кумани и монголи). Територията в същинското средновековие остава притежание на Първото и Второто български държави. През 13 век редицата малки държавни образувания по румънските земи се обединяват в княжествата Молдова и Влашко. Трансилвания е завладяна от маджарите и става част от Унгария.
През Късното Средновековие 3-те основни румънски територии са заплашени от нарастващата мощ на зараждащата се Османска империя. Янош Хуняди, княз на Трансилвания и унгарски регент, успява да спре османското настъпление в Централна Европа и извоюва голяма победа над тях при Белград през 1456 г. Стефан Велики в Молдова и Влад Цепеш и Мирча Стари в Влашко също побеждават турците. Въпреки това, и трите княжества стават османски васали по средата на 16 век. Влашкият княз Михай Храбри успява да обедини своята държава с Молдова и Трансилвания и за кратко прави независима държава през 1600 г.[1]
В началото на Новото време контролът над областта е обект на конфликти между Хабсбургската империя, Османската империя, Полша (до 18 век) и Русия. Загубата на османлиите при Виена през 1683 г. дава началото на упадъка им и спадането на влиянието им в областта.
Съвременната румънска държава се създава през 19 век при сливането на Влашко и Молдова. Тя става независима след Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и през 1881 г. става кралство. Страната участва на страната на Антантата в Първата световна война и след нея получва много територии. Това териториално разширение е известно като „Велика Румъния“.
Румъния достига разцвета си в междувоенния период. Присъединява се към Тристранния пакт и участва с войски на източния фронт срещу СССР. След Втората световна война територията ѝ е орязана до днешните граници и попада в съветската сфера на влияние. Революцията от 1989 г. слага край на комунизма и геополитическите промени в региона след разпада на Съветския съюз проправят пътя на Румъния към европейска интеграция в икономическата, политическата и военната сфера. Днес Румънските въоръжени сили участват в мироопазващи мисии на НАТО в Ирак, Афганистан, Босна и Херцеговина и други.