Габриеле Д'Анунцио
италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, символ на Декадентството / From Wikipedia, the free encyclopedia
Габриеле Д'Анунцио (на италиански: Gabriele D'Annunzio), роден Габриеле д'Анунцио (Gabriele d'Annunzio),[1][2] е италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, символ на Декадентството[3] (по-точно на течението на Естетизма) и прославена фигура от Първата световна война.[4][5] През 1924 г. крал Виктор Емануил III му дава титлата „Княз на Монтеневозо“.
Тази статия е твърде дълга за удобно четене и навигация. Прочитането на целия текст може да отнеме повече от 36 минути. |
Габриеле Д'Анунцио Gabriele D'Annunzio | |
Роден | 12 март 1863 г. |
---|---|
Починал | 1 март 1938 г. (74 г.) Гардоне Ривиера, Италия |
Професия | поет, писател, журналист, драматург, военен, политик |
Националност | Италия |
Активен период | 1879–1938 |
Жанр | поезия, драма, роман |
Направление | Декадентство: Естетизъм |
Награди | |
Политика | |
Партия | Крайна десница (1897-1900) Крайна левица (1900) Италианска националистическа асоциация (1910-1920) |
Убеждения | Италиански национализъм Интервенционализъм Иредентизъм |
Съпруга | Мария Ардуен |
Деца | Марио (1884–1964) Габриелино (1886–1945) Уго (1887–1945) Рената (1893-1976) Габриеле (1897-1978) |
Подпис | |
Уебсайт | www.gabrieledannunzio.net |
Габриеле Д'Анунцио в Общомедия |
Наричан „Пророка“ (на итал. il Vate) (подобно на Джозуе Кардучи), певец на Умбертинова Италия, и също „Въображаемия“ (l'Immaginario), той заема водеща позиция в италианската литература от около 1889 до 1910 г. и през политическия живот от 1914 до 1924 г. Определян е като „изключителен и последен интерпретатор на най-устойчивата италианска поетична традиция“.[6] Като политическа фигура оставя отпечатък върху епохата си и оказва значително влияние върху последвалите събития.[7]
Неговото изкуство е толкова решаващо за масовата култура, че повлиява на обичаите и традициите, и не само, в Италия от неговото време: период, който по-късно е определен като Данунцианство.[8]
Повечето му романи са издадени на български: „Наслаждение“ (Il piacere) – през 1918 и 1992 г., „Невинна жертва“ или „Невинният“ (L'innocente) – през 1919 и 1993 г., „Тържеството на смъртта“ (Il trionfo della morte) – през 1918 г., „Девственици“ (Le vergini delle rocce) – през 1912 и 1918 г. и „Джовани Епископо“ (Giovanni Episcopo) – през 1918 г.