Георги Господинов
български писател / From Wikipedia, the free encyclopedia
Георги Господинов Георгиев е български писател. Причисляван е към постмодернизма.[6][7][8]
Quick Facts Роден, Националност ...
Георги Господинов | |
български писател | |
Роден | Георги Господинов Георгиев
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | Литературен изследовател, редактор, преподавател |
Литература | |
Период | 1992 – |
Жанрове | Поезия, роман, разказ, драматургия |
Дебютни творби | „Лапидариум“ – стихосбирка (1992) |
Известни творби | „Естествен роман“ (1999) „Физика на тъгата“ (2011) „Времеубежище“ (2020) |
Награди | „Южна пролет“ (1993) „Иван Николов“ (1997, 2004) „Рашко Сугарев“ (1998) „Развитие“ (1998)[1] „Икар“ (2004) „Аполон Токсофорос“ (2005) „Аскеер“ (2010) „Дъбът на Пенчо“ (2011) „Христо Г. Данов“ (2012)[2] „Български роман на годината“ (2013) Вазова награда (2014)[3] „Стоян Михайловски“ (2015)[4] „Ян Михалски“ (2016)[5] |
Семейство | |
Уебсайт | |
Георги Господинов в Общомедия |
Close
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател.[9] Господинов е първият българин, носител на литературната награда „Букър“ за своя роман „Времеубежище“, преведен на английски от Анджела Родел.[10][11] Носител е и на други престижни литературни награди.