Горлицки пробив
From Wikipedia, the free encyclopedia
Горлицкият пробив е популярното название на сражението при Горлице и Тарнов (в областта Галиция, в южните покрайнини на днешна Полша), което се състои през май и юни 1915 година (по време на Първата световна война) между Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и Русия. Руските войски, командвани от българина Радко Димитриев, търпят съкрушително поражение, в резултат от което отстъпват от Галиция и се отказват от плановете за нашествие в Унгария.
Горлицки пробив | |||
Източен фронт | |||
Aвстро-унгарска ударна група по прогонване с гранати на руска войскова част | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1915 г. | ||
Място | Горлице и Тарнов (дн. Полша) | ||
Резултат | решителна победа за Централните сили | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
49.654444, 21.159167 | |||
Горлицки пробив в Общомедия |
Горлицката битка води до края на вековното руско владичество в Полша, тъй като напредването на австро-германските армии принуждава руското командване да изтегли силите си оттам през лятото на същата година.
Същата битка оказва съществено влияние върху неутралните дотогава балкански държави: резултатите ѝ обезсърчават румънското правителство и отлагат включването на Румъния във войната на страната на Съглашението[1] и същевременно насърчават България да избере Централните сили.[2]