Гражданска конституция на духовенството
From Wikipedia, the free encyclopedia
Гражданската конституция на духовенството (на френски: „Constitution civile du clergé“) е закон, приет от Учредителното събрание на 12 юли 1790 г. по време на Френската революция, който непосредствено подчинява католическата църква във Франция на светската власт[1].
По-ранните законови актове вече са уредили конфискацията на земевладенията на католическата църква и забранили монашеските обети. Този нов закон завършва унищожаването на монашеските ордени, като поставя извън закона „всички редовни и светски институции за двата пола, абатствата и приоратите“. Той се стреми да уреди хаоса, причинен от по-ранната конфискация на църковните земи и премахването на десятъка. [2] Гражданската конституция на духовенството регулира заварените епархии, така че те да станат по-еднакви и да се приведат в съответствие с административните области, създадени скоро преди това. [3] Според нея служителите на църквата не могат да поемат никакви ангажименти извън Франция, по-специално спрямо папството (поради голямата сила и влияние, което притежава). И накрая, Гражданската конституция на духовенството постановява провеждането на избор на епископите и свещениците. С това духовенството губи голяма част от властта да управлява църковните дела и става подчинена на хората, които гласуват за свещеника и епископите, вместо те да бъдат назначавани съгласно църковната йерархия.
Гражданската конституция на духовенството е приета и благодарение на подкрепата на фигури, част от църквата, като свещеникът и парламентарист Пиер Клод Франсоа Дауну и преди всичко революционният свещеник Анри Грегоар, който е първият френски католически свещеник, положил задължителната клетва. Крал Луи XVI първоначално се противопоставя, но в крайна сметка одобрява закона.