Двуцветно сорго
вид растение / From Wikipedia, the free encyclopedia
Двуцветното сорго (Sorghum bicolor) е вид покритосеменно растение от семейство Житни (Poaceae). Наричано е също култивирано сорго, както и с народните названия метла, мътлар, татар, метлина и циръ̀к.
Двуцветно сорго | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Moench, 1794 | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Двуцветно сорго в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Двуцветното сорго обикновено е едногодишно, но някои сортове са многогодишни. Расте на групи, като стъблата му могат да достигнат 4 метра височина. Зърното е дребно, с диаметър на семената 2 до 4 милиметра. Група сортове, наричани захарна метла, се отглеждат за фураж, извличане на сладък сироп и етанол, като те растат по-високи от зърнените сортове.[1]
Култивираното сорго се използва за храна, както и за зелен и зърнен фураж, силаж, захарен сироп, добив на нишесте и производство на метли и спирт. Соргото притежава ценни стопански и биологични особености. То е високодобивно, сухоустойчиво растение. Разпространено е в засушливите райони на света като там то превъзхожда по добив царевицата за зърно, отглеждана без напояване. Заради изключителната си сухоустойчивост е получило названието „камила на растителния свят“ или „царевица, устойчива на суша“.
В световен мащаб сорго се отглежда на площ от около 450 млн. дка, а продукцията му възлиза на 65 милиона тона. Произлязло от Африка, днес соргото е основна култура в страните с тропичен климат.[2] С годишно производство в света от 61,4 млн. тона (2021) то е петата най-масовата зърнена култура в света след царевицата, ориза, ечемика и пшеницата.[3] Най-големи производители са САЩ, Индия, Китай, Мексико. В Европейския съюз производството от 600 000 тона е съсредоточено основно в страните от Южна Европа, главно Франция, Италия и Испания. Отглежда се и в Румъния, Унгария и страните от бившите СССР и Югославия. В България соргото не се отглежда масово, като засяваните площи не са надхвърляли 35 хиляди дка.